Обновено на
Свикнали сме да смятаме съзнанието за нещо, което се намира вътре в нас. Търсихме го в невроните, в определени зони на кората на мозъка, опитвахме се да го измерим, изолираме, засечем. Някои смятаха, че съзнанието е резултат от сложната архитектура на мозъка.
Други, че това е глобален процес на предаване на информация по нервните мрежи. Изглежда, че всичко зависи само от това колко силно и дълбоко поглеждаме навътре.
В нов международен експеримент учените за първи път сблъскаха челно двете основни теории за съзнанието и откриха, че то може да не е там, където винаги сме го търсили.
Нещо повече, то може да не е това, което винаги сме смятали, че е. Този експеримент не просто потвърди едната теория и опроверга другата. Той показа, че може би през цялото това време сме гледали на съзнанието от съвсем грешната страна.
Сякаш сме търсили сянка, забравяйки, че тя се хвърля от светлината. А може ли светлината да открие сянката!?
Какво видяха учените? Защо резултатите от експеримента развълнуваха както невробиолозите, така и философите? И най-важното, защо сега някои изследователи сериозно обсъждат идеята, че съзнанието не е строго свързано нито с мозъка, нито дори с тялото.
Събуждаме се сутрин и започваме да усещаме, спомняме си съня, мислим, решаваме, чувстваме. Всичко това е работа на съзнанието. Ние живеем вътре в него, през него и благодарение на него.
И все пак, нямаме представа какво е то. Ето тук започва най-големият парадокс на съвременната наука. Можем да изпращаме телескопи отвъд края на Слънчевата система, да обучаваме невронни мрежи, но да обясним защо и как изобщо осъзнаваме нещо, все още не можем.
Съзнанието не е просто синоним на мислене. То не е памет, не е интелект и дори не е внимание.
Компютърът може да анализира данни и да се обучава, но той не знае, че го прави. Няма преживяване, няма субективното усещане какво е да бъдеш. Например, какво е да усещаш любов или тъга, да слушаш хубава музика или да те смущава шумът от натоварен булевард.
Учените отдавна се опитват да разгадаят съзнанието
Дали съзнанието има център в мозъка или дали съзнанието възниква при определена невронна активност?
Големият проблем е, че не можем да наблюдаваме чуждото съзнание – виждаме мозъчната активност, но не и субективното изживяване.
Това е т.нар. „проблем на другите съзнания“. Дали животно, растение, изкуствен интелект – или дори човекът до нас – наистина осъзнава? Така съзнанието се превърна от философска в научна мистерия, наред с произхода на Вселената и тъмната материя. Само че то се крие не в дълбините на космоса, а вътре в нас.
Две основни научни теории
През 2023 г. учените направиха решителна стъпка: експеримент, сблъскващ двете най-влиятелни теории за съзнанието – Теорията на интегрираната информация (IIT) и Теорията на глобалното невронно работно пространство (GWT).
IIT, разработена от Джулио Тонони, твърди, че съзнанието възниква там, където информацията е силно взаимосвързана – измеримо чрез показателя Φ (Фи). При висок Φ съзнанието е по-силно. Според тази теория, дори сложна мрежа от крушки може да притежава съзнателност – идея, доближаваща се до панпсихизма.
GWT, от своя страна, представя по-прагматичен модел. Според нея съзнанието се появява, когато определена информация достигне до „глобалното работно пространство“ на мозъка – достъпна за цялата система, подобно на RAM в компютър. Това обяснява вниманието, загубата на съзнание при упойка, сънища и други състояния.
Учени от Харвард, MIT и няколко европейски института проследиха мозъчната активност на доброволци чрез ЕЕГ и МРТ, докато преминаваха през сън, медитация, упойка. Според IIT, при загуба на съзнание Фи трябва да пада. Според GWT, трябва да намалява глобалната достъпност на информацията.
Резултатите? И двете теории получиха частично потвърждение – и частично бяха опровергани. При загуба на съзнание намалява глобалната достъпност – в подкрепа на GWT. Но понякога се запазва интеграцията на невронната активност – в подкрепа на IIT.
Изводът? Съзнанието може би не е еднородно явление. Или сме изправени пред две страни на една и съща монета, или пред границите на самото научно разбиране и обяснение.
Новата парадигма
Това доведе до нова хипотеза: че съзнанието не се локализира в определена мозъчна зона, а възниква от динамични модели на взаимодействие – резонанси между зони, като оркестър, който създава мелодия. Ключът тук са невронните ритми – алфа, гама, тета. Съзнанието възниква, когато те се синхронизират в сложен, ритмичен модел.
При осъзнато възприятие – звук, образ, мисъл – възниква мигновена синхронизация между зрителната кора, префронталната кора и таламуса. При сън или упойка тази координация изчезва – музиката спира. Съзнанието не е в самите неврони, а в начина, по който те работят заедно.
Има случаи, които доказват това: хора с премахнат половин мозък (хемисферектомия) запазват пълно съзнание, защото останалата половина възстановява необходимите ритми. Тоест, съзнанието не е „закотвено“ – може да мигрира, стига да се запази синхронизацията.
Пациенти в минимално съзнателно състояние понякога показват кратки проблясъци на правилна синхронизация – сякаш съзнанието се включва за миг. Това навежда на мисълта, че то е процес, не предмет – и може би дори не е ограничено до мозъка.
Съзнанието е поле
Някои учени предлагат по-радикална идея: мозъкът е приемник, а не генератор – съзнанието е поле, пронизващо реалността, а мозъкът само го настройва. Подобни идеи съществуват и в теорията на оркестровия редукционизъм (Пенроуз и Хамероф), където квантови вибрации в микротубулите са в основата на съзнанието.
Подкрепа за тези идеи идва от феномена на извънтелесните преживявания. Някои хора в клинична смърт разказват, че са наблюдавали себе си отстрани и описват случки от операционната. Д-р Сам Парния провежда експеримент със скрити изображения в болнични стаи, видими само от високо. В няколко случая пациенти описват точно изображенията – необяснимо, но факт.
Още по-впечатляващо – експеримент на невробиолога Хенрик Ерсън, при който с помощта на камери създава усещане у участниците, че виждат телата си отстрани. В рамките на минути хората чувстват, че съзнанието им е напуснало тялото. Това показва, че „местоположението“ на съзнанието е илюзия.
При пациенти с прерязано мозъчно тяло (свързващо двете хемисфери), всяко полукълбо може да прояви отделно съзнание. Идеята за единен център на съзнанието се разклаща.
Още по-провокираща е теорията, че съзнанието е нелокален феномен. Физикът Джералд Клап изследва квантови флуктуации, свързани със съзнанието, в изолирана среда. Засега тези идеи не са мейнстрийм, но печелят внимание.
Съзнанието не действа в реално време
Има и друго поразително откритие – съзнанието има закъснение. То не действа в реално време. Проучванията на Бенджамин Либет показват, че мозъкът взема решения преди да ги осъзнаем – с около 300 милисекунди. Мозъкът вече е натиснал „старт“, преди да разбереш, че си решил да действаш.
Съзнанието, казват някои учени, не е навигатор, а коментатор – то описва забавено вече случилото се. Както спортен коментатор, чието излъчване достига с леко закъснение. Потвърждение идва и от експерименти с виртуална реалност, където забавянето се манипулира – и усещането за настоящето се променя.
В крайна сметка: съзнанието е едно от най-големите предизвикателства пред науката.
То може да не е нещо, което имаме, а нещо, което сме. Или дори нещо, към което се настройваме – като музика, която звучи само когато всички инструменти засвирят в синхрон.
*Снимката на корицата е създадена с AI и има единствено декоративна цел.
Вашият коментар