Древни цивилизации от 14 милиона години в Турция

Геологът Александър Колтипин споделя открития от скорошна експедиция в Турция. Ученият представя доказателства за съществуването на древни цивилизации, включително вкаменени следи от превозни средства и стъпки, датиращи от милиони години. Хипотезата обхваща съществуването на подземни градове, мегалитни комплекси и взаимодействието между хора и по-висши, вероятно нечовешки същества. Колтипин разглежда и мащабни геоложки катастрофи, които са принудили тези разумни форми на живот да търсят убежище под земята.

Вкаменени колеи (или каменни следи от колела), чиято геоложка възраст се оценява на около 14 милиона години

Във Фригийската долина в Централна Анатолия, Турция, са открити изключително интригуващи вкаменени колеи (или каменни следи от колела), чиято геоложка възраст се оценява на около 14 милиона години (в диапазона между 10 и 15 милиона години, съответстващ на периода неоген).

Ето основните подробности за тези находки, споделени от геолога Александър Колтипин в разговор с водещ Сивков в YouTube:

Характер на следите:

Става въпрос за многобройни успоредни бразди в туфогенно-седиментни скали, които поразително приличат на следи от колела на превозни средства. Тъй като разстоянието между колелата и тяхната ширина варират, изследователите предполагат, че става дума за различни видове „леки и товарни“ машини.

Дълбочина и белези от триене:

Дълбочината на колеите достига десетки сантиметри, а на някои места, като по т.нар. „Кралски път“, те са с дълбочина около половин метър или дори повече. По краищата им се виждат следи от драскане и вдлъбване, вероятно оставени от осите на превозните средства, което показва, че са превозвали тежки товари по тогавашната влажна туфогенна глина, която впоследствие се е вкаменила.

Официалното обяснение срещу геоложката теория:

Официалната наука и източници като Уикипедия приписват тези колеи на фригийската епоха (първото хилядолетие пр.н.е.) или на римски каруци. Колтипин обаче категорично отхвърля това обяснение с два основни аргумента: между колеите напълно липсват следи от копита на коне или други впрягови животни, а освен това по римско време тези скали вече са били твърд камък, което прави невъзможно преминаването на обикновени дървени каруци да остави толкова дълбоки бразди в тях.

Геоложкият механизъм на запазване:

Според изследователя, следите са били оставени в мека глина по време на дъждовен период. След това те са изсъхнали на слънцето и са били затрупани при последвал катаклизъм – вулканично изригване (покриване с туф) или наводнение (наслояване на глина). В продължение на милиони години, намирайки се на голяма дълбочина при специфични тектонични условия, глината се е вкаменила. По-късно, при издигането на планините и ерозията на най-горните по-меки слоеве, тези древни следи отново са се появили на повърхността.

Връзка с други следи и обекти:

Тези пътища често са разположени в непосредствена близост до руини и подземни скални градове. Интересно е също, че край подобни колеи на други места в Европа се откриват и вкаменени отпечатъци от стъпки на хуманоидни същества. Повечето от тях изглеждат като обути в съвременни обувки или ботуши (с размери от 34 до 46 номер), но се срещат и боси стъпки – както нормални петпръсти, така и огромни трипръсти следи с дължина 40–50 см.

Подземните и скалните градове във Фригийската долина

Скалните и подземните градове във Фригийската долина са описани от геолога Колтипин като мегалитичен подземно-наземен комплекс. Те представляват нещо средно между мегалитни градежи и изцяло подземни градове на няколко нива.

Александър Колтипин разкрива следните подробности за архитектурата на тези обекти и теориите за техните обитатели:

Устройството на скалните градове

• Архитектурно изящество: В скалите са изсечени множество стаи, огромни зали и коридори с колонади и сводести тавани. Колтипин подчертава, че това не са примитивни структури, а изкуство, което на места надминава античното по качество.
• Бит и интериор: Вътре в помещенията ясно се виждат изсечени в камъка легла, огнища и места за приготвяне на храна, които позволяват да се реконструира начинът на живот на обитателите им.
• „Мирът на хобитите“ и тесните лабиринти: В някои от хълмовете се наблюдават структури с малки вратички, наподобяващи къщите на хобитите от „Властелинът на пръстените“ – свят, явно предназначен за много малки хора. В други зони (т.нар. „приказни комини“ или кухи конуси) има лабиринти от стаички и проходи, които са толкова тесни, че човек не би могъл да премине през тях, а само същества от типа на змиите.

Теории за обитателите и техния социален ред

Според теориите, споделени от Александър Колтипин, тези градове са били дом на необичайно йерархично общество, напомнящо структурата на термитник или мравуняк:

Владетелите (Анунаки / Апексианци):

Това са били господарите на комплекса – огромни трипръсти същества, описвани в преданията като влечуги (рептилоиди), земноводни (наги) или гигантски разумни насекомоподобни. Те са имали своя „майка“ (царица) и за тях са били изграждани величествените зали с колонади. В шумерските текстове те са познати като Анунаки, а международното общество „Алатра“ ги нарича „апексианци“. Според тези теории те са притежавали способността да изсмукват жизнената енергия на хората.

Работниците:

По-дребни същества („работнически особи“), които са обитавали малките стаички и са обслужвали нуждите на елита.

Хуманоидите и хората като роби:

Откритите вкаменени отпечатъци от обути петпръсти крака (с размери от 34 до 46 номер) показват, че в близост до машините са вървели и човекоподобни същества. Според Колтипин тези хуманоиди (или ранни хора) са били използвани като роби или работна сила. Те са управлявали превозните средства и са добивали суровини в мащабни кариери (каквито според него са били днешните долини и плоски столови планини) в полза на своите господари.

Какви са доказателствата за подземни градове на древни цивилизации?

Според изследователя Александър Колтипин, съществуването на древни подземни и скални градове не са просто хипотези, а съвсем реални физически и геоложки находки на терен. Основните доказателства и следи, които той посочва, включват:

Мащабна архитектура, изсечена в скалите:

В региони като Фригийската долина и Кападокия в Турция се наблюдават т.нар. „мегалитни подземно-наземни комплекси“. Те се състоят от десетки стаи, коридори и огромни зали с колонади и сводести (куполовидни) тавани. Изработката им е с изключително високо качество, което според Колтипин на места надминава по изящество дори античното изкуство.

Запазени следи от ежедневен бит:

Вътре в тези скални помещения са открити изсечени в самия камък легла, огнища и места за приготвяне на храна. Благодарение на тях изследователите могат ясно да реконструират как са живеели обитателите им.

Разнородни размери на съоръженията:

Наблюдават се малки отвори в хълмовете, водещи към миниатюрни стаички, които изглеждат предназначени за много дребни хуманоиди (оприличени на свят на хобити или гноми). В т.нар. „комини на феите“ (кухи скални конуси) се откриват сложни лабиринти с изключително тесни проходи, през които човек не може да премине, а само пълзящи същества (подобни на змии или членестоноги).

Същевременно съществуват огромни зали за владетелите, които са били с много по-големи размери.

Пътна мрежа, водеща до входовете:

Към тези подземни убежища водят древни вкаменени колеи (коловози), оставени от тежки превозни средства по времето, когато почвата е била още мека глина. В места като Испания и Крим се вижда как тези колеи се изкачват серпентинообразно по склоновете директно към скалните градове и се разклоняват вътре в самите комплекси.

Вкаменени отпечатъци от стъпки:

В близост до подземните градове и колеите са открити фосилизирани отпечатъци от стъпки. Сред тях има както стъпки от обути човешки крака (от 34 до 46 размер), така и огромни трипръсти следи с дължина 40–50 см, което според изследователите доказва съвместното съществуване на различни видове същества на тези места.

Официалната археология често датира тези обекти от Фригийската епоха (I хилядолетие пр.н.е.) или Римския период, но Колтипин аргументира много по-древен геоложки произход на базата на процесите на вкаменяване на скалите около тях.

Древни кариери за добив на суровини, обслужвали тези подземни комплекси.

Столовите планини (наричани още меси) са възвишения с характерни плоски върхове и стръмни, почти вертикално отсечени склонове (бордове).

Според необичайната теория на геолога Александър Колтипин, тези геоморфоложки образувания не са изцяло естествени, а представляват следните структури:

Древни кариери от неогеновия период:

Изследователят предполага, че големите долини и самите столови планини са остатъци от мащабна минна дейност за добив на суровини, извършвана преди милиони години. Столовите планини се явяват недокоснатите при разкопките блокове скала (остатъци от изземването на околния материал).

Работни площадки за роби:

В тези кариери човекоподобните същества са били използвани като работна ръка (роби). Те са добивали материали за своите господари – змиеподобни, членистоноги или влечугоподобни същества, които са живеели в подземни градове и структури, подобни на термитници.

Следи от тежка техника:

Като основно доказателство се посочва фактът, че по плоските върхове на тези столови планини са запазени вкаменени отпечатъци от колеите на превозните средства. Тези пътища вървят по платата и показват как техниката е транспортирала изкопания материал.

Теорията за глобална катастрофа обяснява изчезването на тези цивилизации

Теорията за глобалните катаклизми обяснява изчезването на тези древни високотехнологични цивилизации и заличаването на техните следи чрез няколко основни фактора:

Физическо унищожение на инфраструктурата от гигантски вълни

При сблъсък на Земята с големи космически тела (например ледена комета преди около 12 000 години, паднала вероятно в района на Марианската падина) се образуват чудовищни вълни с височина между 2,5 и 5 километра. Такава гигантска вълна обикаля земното кълбо и буквално „помита“ всичко по пътя си – сгради, фабрики, заводи и съоръжения, оставяйки след себе си само „мъртва, безжизнена пустиня“. Цялата техника, превозни средства и машини биват отнесени от водната стихия в предгорните низини и по континенталните подножия, където бързо се затрупват под дебели слоеве.

Корозия на металите в седиментите

Повечето съвременни и древни технически съоръжения са направени от метали, които в продължение на милиони години напълно се разпадат и ръждясват, превръщайки се просто в тънки оксидни или ръждиви прослойки в скалите. Единствено благородните метали като златото или устойчивите като титана не се разрушават, което обяснява защо в много древни въглищни пластове по света понякога се откриват единствено златни верижки или други редки метални предмети.

Принудително преселване под земята и водата

След поредния глобален катаклизъм оцелелите от развитите цивилизации са били принудени да се скрият дълбоко под земната повърхност, което обяснява защо са изграждали мащабните подземни и скални убежища. Тъй като много от тези същества (описвани в митовете като наги или древни богове) са имали земноводен характер и са били тясно свързани с водата, се предполага, че след последната голяма катастрофа преди 12 000 години те или са загинали или са се оттеглили трайно под земята и под водата, където е възможно да живеят и до днес.

Срив в продължителността на живота и предаване на властта на хората

Според древните шумерски и египетски хроники, преди глобалния потоп отпреди 12 000 години светът е бил управляван от „богове“, чийто живот е продължавал десетки хиляди години. След катастрофата обаче техните следи се губят, а продължителността на живота на останалите земни обитатели рязко спада – първоначално до около 1000 години, а впоследствие до обичайните за съвременните хора десетки години, като управлението на Земята преминава изцяло в ръцете на човешките царе.

Древните поробители на човечеството

„Апексианците“ е наименование, използвано от международното движение „Алатра“, за да се опишат предполагаеми древни поробители на човечеството.

„Алатра“ описва тези същества като завоеватели, които са поробили ранните хора. Докато движението поставя съществуването им в рамките на преди десетки хиляди години, геологът Александър Колтипин твърди, че на база на геоложките следи те трябва да са били тук преди милиони години. Те често се свързват или сравняват с шумерските Анунаки, макар в материалите на самата организация да се посочва, че анунаките и апексианците не са едно и също.

Основна тяхна черта е твърдението, че те изсмукват жизнената сила и енергията на хората. Тази концепция се оприличава на фантастичните същества „рейфове“ от поредицата „Старгейт Атлантида“, които се хранят с жизнената енергия на хората и ги състаряват до смърт.

Обществото на апексианците се описва като силно йерархично, функциониращо на принципа на разумни гигантски термити или мравки. Те са имали „царица“ (майка) и владетели с огромни размери, за които са изграждали величествени подземни и скални зали с колонади и сводести тавани. Под тях са стоели по-дребни „работнически особи“, които са ги обслужвали, а на дъното са били хората, използвани като роби за тежък труд и добив на суровини в огромни кариери.

Въпреки че точният им вид не е известен, те се свързват с откритите вкаменени огромни трипръсти стъпки (с дължина 40–50 см) и следи от опашки. Предполага се, че може да са били влечугоподобни (рептилоиди, наги) или гигантски членестоноги.

Съществува конспиративното вярване, че тази цивилизация не е изчезнала след глобалните катаклизми, а се е оттеглила дълбоко под земята, под ледовете или в океанските дълбини (свързвано с наблюдения на НЛО от подводници) и продължава тайно да управлява света, хранейки се с човешката енергия на радост и скръб.

На дълбочини от 4–5 километра в океаните се наблюдават мистериозни следи от разумна дейност

Подводните звуци „квакери“ са мистериозни акустични сигнали, засичани от подводничарите по време на Студената война.

Съветските екипажи са ги нарекли така, тъй като не са можели да си обяснят откъде точно произлизат. Първоначалното предположение на СССР е било, че звуците идват от американски системи за подводно проследяване – излъчватели на ултразвук, които се отразяват в подводниците и разкриват точното им местоположение на врага. След края на Студената война обаче моряците от двете държави се срещат и се оказва, че американците са задали същия въпрос, тъй като са били твърдо убедени, че това е тайна съветска технология. По този начин става ясно, че „квакерите“ не са създадени от нито една от двете суперсили.

В разговора се изказва хипотезата, че тези звуци може да са свързани с дейността на древна подводна цивилизация. Александър Колтипин посочва, че на дълбочини от 4–5 километра в океаните се наблюдават мистериозни следи от разумна дейност, включително структури, които приличат на пътища, ровове и правоъгълни контури. Той допълва, че разсекретените данни за НЛО в САЩ също описват обекти, които се движат с изключително висока скорост под водата, излитат от океана или се спускат под ледовете, което може да е свързано с тази скрита цивилизация.

Обобщение

Хипотезите, представени от Александър Колтипин, свързвани с находки — дълбоки вкаменени коловози, скални градове с помещения от различен мащаб, плоски планини с прав връх и дори необясними подводни звуци — се представят в една обща картина: съществувала е древна, технологично напреднала и строго йерархична цивилизация, унищожена от поредица глобални катастрофи, чиито оцелели представители се предполага, че живеят скрито и до днес. Официалната наука обяснява същите находки с много по-близки във времето и обичайни процеси (антични пътища, ерозия, геоложки утаечни процеси), така че представеното тук трябва да се възприема като алтернативна, хипотеза, а не като установен научен факт.